Калинка Вълчева – “Глас на годината” за 2015г

Калинка Вълчева – “Глас на годината” за 2015г

Гласове
Глас на годинатаГлас на годината: 0


 

Калинка Вълчева е българска народна певица, известна изпълнителка на песни от добруджанската фолклорна област.

Началото на кариерата си Калинка Вълчева започва като певица в Ансамбъл за народни песни и танци в град Тервел. През 1960 г. взема участие на първия добруджански събор, на който печели първа награда. Четири години по-късно печели златен медал на втория републикански фестивал на художествената самодейност в град София, с песента “Посъбра Стоян дружина”.

Приета е за солистка в Държавния ансамбъл “Филип Кутев”, пее още в Ансамбъла за народни песни към Българско национално радио. В продължение на 23 години е солистка на “Мистерията на българските гласове”. Има записи на повече от 150 добруджански песни за Радио София, и радиата във Варна, Стара Загора и Шумен.

Калинка Вълчева е носител на множество международни награди и отличия, сред които златен медал на Световен фестивал за младежта и студентите през 1968 година в София и първа награда на международен фолклорен фестивал в Тунис през 1969 г.

Вълчева от 15 години живее в Ковънтри, Англия, омъжена за англичанина Мартин Дженкинс, който е музикален продуцент и изпълнител на мандолина, виола и флейта. Заедно с него и други британски фолклорни ансамбли изнася концерти с добруджанска музика.

През май 2001 г. е обявена за почетен гражданин на град Тервел.

Заедно със съпруга си се връщат на българска земя и живеят в град Добрич. През май 2011г Мартин Дженкинс умира, а Калинка Вълчева продължава да живее в Добрич, преподава народно пеене, участва в тържества и празници, самостоятелно и с Оркестър “Бисери”, с които има записани много песни.

Въпреки всички трудности и перипетии, които съпътстват житейския и творческия й път, Калинка Вълчева продължава да пее и да е раздава, съхранила високия си звънлив глас.

http://grada.bg

Калинка ВЪЛЧЕВА, народна певица:“Аз рисувам чрез гласа си картини“

– Откога не се сте гостували на шуменска сцена, госпожо Вълчева?
– Може би от двадесет години, понеже бях по света и у нас. Тук съм със съпруга си Мартин Дженкинс. Шестнадест години живях в Англия, но винаги се връщах у нас, в България. От четири години живеем отново в България. Първо дойдоха зет ми с дъщеря ми и децата.
„Зная, че ти не желаеш да останеш тук, в Англия, без тях. Ти обичаш България. Затова нека и ние  отидем в родината ти“ – ми каза Мартин.
Сега живеем в Добрич. Винаги съм искала, когато един ден се  пенсионирам от Ансамбъла за народни песни към Българското  национално радио, на който бях първа солистка 24 години, да се върна в  родния си край. Не обичам балканите, а Добруджа. Не обичам нещо да  ме подтиска. Друго си е равнината…
Обичам родното си село. Оттам съм тръгнала. Там и искам да заспя…  Няма по-хубаво от това.
 – След като толкова много години живеете с българската  народна песен в сърцето, разгадахте ли докрай тайните й?
– За мен нашата народна песен, истинската, чистата, е моят живот. Тя е  всичко за мен. Пазя я както очите си. Уча младия народ да я обича и да  я цени, защото няма по-голямо богатство от нея.
Българската народна песен е история. Тя е разказ. Този, който пее, ако умее чрез гласа си да я разкаже, това ще бъде много добре.
Смятам, че народната песен е една много добре нарисувана картина. Ако можеш, чрез гласа си да я нарисуваш, ще е прекрасно. Винаги съм се стремяла да бъде разбрано това, което рисувам с гласа си.
Щастлива съм, ако публиката усети това мое въжделение.
Навсякъде по света нашата музика се цени и търси. Купуват я японци, американци. Всичко се изнася, всичко се изкупува… Страхувам се, че ще дойде момент, когато ние ще търсим нашия фолклор да си  купим отвън.
Българинът, като че ли не умее да пази това, което има. Ние винаги се стремим да търсим чуждото. Да подражаваме на чуждото. Но не и да пазим нашето. Ние не сме като гърците, турците, румънците. Да сте чули някъде в тези страни да изпълняват наша музика? Няма такова нещо! Докато ние обърнахме нашата музика на кючеци!
Винаги съм казвала – защо да не оставим хората да изпълняват всяка музика в стила, в който тя е създадена. Нека опазим богатствата, които имаме. Гарантирам ви – няма никъде по света фолклор като нашия! Хората се чудят на инструментите ни, на гласовете ни. Аз обичам да слушам всякаква музика – и ромска, и турска, и арабска, и индийска. Обичам да слушам и класика. Всякаква хубава музика. За мен лоша музика няма. Както няма и лоша публика. Но има лоши изпълнители.
– Вярно ли е, че след концерт в чужбина са искали да надникнат в гърлото ви, за да проверят дали няма някакво устройство в него?
– Няма да забравя този момент никога. Бях в Швейцария. След един концерт ме повикаха навън. Доста се зачудих кой може да ме търси в тази далечна страна. Беше някъде през 70-те години на миналия век. Оказа се, че ме викат лекар и българин, който живее вече много години извън родината си. Нашенецът ме информира, че лекарят искал да разбере откъде идва гласът ми на сцената. Често обичам да се смея, казвайки: Този глас идва от Добруджа! Този глас тръгва от петите, минава през сърцето ми и тогава вече чрез гърлото ми се разнася колкото се може по-надалеч.“
„Ама как така, само това?! Моля Ви, запейте нещо тук, пред мен!“ – ми  казва лекарят швейцарец. Съгласих се. Докато пя, той ме гледа подозрително дали има нещо, което да ми помага да излиза гласът ми по-добре.
– Как поддържате непроменен в характеристиките си толкова години своя глас?
– Най-важното за гласа е артистът да има време преди концерт за повечко сън. Не прекалявам с алкохола. Предимно пийвам по малко в компания за настроение, за дезинфекция. За мене е закон преди концерт да не пия абсолютно нищо. Само вода. Не пуша. Това е най-важното за гласа. Ако почувствам, че не съм добре, си правя малко гаргара с лайка със содичка.
– Вие сте сред верните приятели на диригента Николай Ночев…
– Много отдавна се познавам с маестрото. Той е много добър и като творец, и като човек. Честен е. Това, което той прави като диригент, е много. Търпелив е и е много добър. Дано Бог да го пази още дълго време, за да си поживее още в своите музикални среди.
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

град Пазарджик

град Пазарджик

официален домакин на наградите

град Пазарджик