Създател на ГФН

проф. Елена Огнянова, Константин Лазаров и г-жа Стефка Кушлева

 

КОНСТАНТИН СЛАВЧЕВ ЛАЗАРОВ

Дръж се земьо, шоп те гази! Този крилат девиз, може да бъде идентично признат и за един прекрасен българин, който със своята обич към българския фолклор заслужава да бъде отбелязан, още повече, че на Велик ден се е появил на бял свят през 1974 година – КОНСТАНТИН СЛАВЧЕВ ЛАЗАРОВ. В семейството на Венета и Славчо Лазарови се появява едно момче, което е закърмено и с любовта към българското, към родното. От малък изучаването на акордеон му вдъхва още повече любов, като слухар се задълбочава чувството му за ритъм и такт в слушането на българската народна музика, за жалост бедността в семейството е причината да не продължи своето обучение.Тази негова страст го отвежда в танцовия фолклорен състав на читалището “Нов живот”, село Петърч – Софийско.
Увлечението по българските танци с неповторимите им ритми, фигури, стъпки, а като прибавим и костюмите с неповторимите шевици, създадени от незнайната ръка на българката, не дава покой на танцовото сърце на Константин и той постъпва в ансамбъла на гр.Казанлък, където играе по време на военната си служба. Константин можем да го видим в много танцови състави – на община Костинброд, ансамбъла за народни песни и танци “Гоце Делчев” – гр.София, както и в “АФА” – Акдемичен фолклорен ансамбъл на студентите и др. Само едно любящо сърце, което изцяло е отдадено на българския фолклор, може да следва това развитие. Лудо сърце не стои на едно място, сърце младо и игриво! Пътува в повече от 10 страни по света. Той е един от най-активните танцьори, които с танцуването си прославят и представят своята страна, чрез игрите и танците, които са част от културното наследство на българите!
Дръж се земьо, шоп те гази! Тази фраза спокойно може да се каже и за Константин, с участието му и в ансамбъл “Граовска младост”. Танците, които той танцува с лекота, не един и два – те са от всички фолклорни области. Сериозна травма обаче сваля от сцената г-н Лазаров. Своята любов към фолклора той решава да популяризира и чрез съвременните средства за комуникация. На първо място е Интернет, където създава фолклорния сайт –www.dancerbg.com. Чрез видео, текст, музика и снимки, той иска да запознае колкото се може повече хора, да им вдъхне своята любов към фолклора на България, а в последствие нa 24 юни 2011 г., фолклорният сайт преминава в www.radiomenci.com На 1 април 2013 г. той променя програмната схема и основните цели на фолклорно радио “Менци”, които се превръщат в целите и на Българите в Холандия, да стимулират децата таланти и да се отразяват проблемите на Българите зад границите на страната ни. Той е създател на първия фолклорен блок в интернет пространството, като му гостуват деца таланти от България, и отразява на живо със свои кореспонденти случващите се събития във фолклора.
Шоплука му е любима фолклорна област, но другата – Тракийската – му е легнала на сърцето. Затова е “виновна” покойната, Голямата Надка Караджова – Славеят на Тракия. “Песента й „Любе, Петрано, Петрано” ще остане завинаги в съзнанието ми като уникално пеене?” – казва Константин. Любими са му още: Янка Рупкина, с песента й „Станиото лице”; Павел Сираков и „Кацнал бръмбар на трънка”, /Павел Сираков е един от семейните им приятели/; Олга Борисова и нейната песен „Мома бега през ливаде”. Друг един прекрасен глас от песенната ни съкровищница, който е оставил трайни следи в съзнанието на младия Константин и е оформил неговият родолюбив нрав е незабравимата СОНЯ КЪНЧЕВА, близка на семейството. Нейните посещения в дома им са били чакани и с огромно желание от Константин, за да чуе нова песен, която запечатва в душата и сърцето си. Песента „ Любе, любе” и до днес звучи и напомня за голямата българска певица. През 2014 г. г-н Лазаров създава Годишните фолклорни награди, и за първи път ги представя в гр. Смолян посветени на големия Машалов и с благословията на почти всички известни личности от родното фолклорно творчество . През изминалите 4 издания те се доказват като обединяващите награди на гилдията и това е показателно, като журналисти от БНР обявиха наградите „Оскарите на фолклора“ . През 2016 година по негова идея, заедно със Държавен архив Смолян създава пътуващата изложба “90 години от рождението на Радка Кушлева”. През всички години в своите проекти, които създава и работи по тях, той оставя трайна следа след себе си, но споменава, че след прекратяване на ГФН на съце му остават най-чистите сърца, децата таланти, той ще продължи отново да е продуцент и да им създава песни, които не са пяти никога.

Впечатляваща е неговата скромност въпреки всичко, което е направил през всички тези години за съхраняване и популяризирането на фолклора ни.

Любовта към българския фолклор – това огромно наше наследство и богатство, трябва да се възприема от мало и голямо и да се предава от поколение на поколение.

“Бих се чувствал горд, ако поне малко съм запазил от моята искрица наречена ФОЛКЛОР”

Светлана Петрова

 

официален домакин на наградите