60 години ансамбъл “Добруджа”


проф. д-р Костадин Бураджиев

проф. д-р Костадин Бураджиев

Проф. Костадин Бураджиев е роден в Пловдив. Дългогодишен диригент и главен художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа” в периода 1983 – 2000 година, с който е изнесъл над 1000 концерта в България и много страни в света, между които Германия, Холандия, Белгия, Италия, Русия, Китай, Тайланд, Лаос и др.
С ансамбъл “Добруджа” има издадени 4 дългосвирещи грамофонни плочи, 6 компакт диска – “Присъствие”, “Песни и хора от Добруджа”, “Добруджанска тройка”, “Песен и обич”, “Магически гласове от България” 1 и 2 – издадени от SABAM, Белгия, в които са включени негови авторски композиции и обработки.
За творческата си дейност е носител на престижни национални и международни отличия и награди. Двукратен носител на “Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци /СБМТД/, през 1994 и 1999 г.
От 2001 г. е преподавател по “Дирижиране на народен оркестър” в АМТИИ и главен диригент на Академичния народен хор от 2004 г.
От началото на тази година получава научната и образователна степен „професор”.
Проф. Бураджиев, да се върнем малко назад през годините. Какво Ви доведе в Добрич преди повече от 30 години?
Мoето идване в Добрич е свързано с т.нар. „разпределение”, което беше задължително след завършване на висшето образование. Избрах Добрич спонтанно, защото това беше единствената възможност да се занимавам професионално с това, което учих – дирижирането на народен хор и народен оркестър.
По-интересното е, че пристигнах в Добрич, за да бъда диригент на народния оркестър, но идвайки тук разбрах, че това място вече е заето. И се наложи да избирам – или да остана диригент на народния хор, нещо, което до този момент отбягвах, или да се върна в Пловдив.
Но явно се намеси съдбата. Започнах работа с народния хор и това стана моята професия и моя живот. Успехите ми в последните години са свързани изцяло с народния хор, който ръководя.
Какво Ви даде Ансамбъл „Добруджа”?
Винаги съм признавал, че това, което ансамбълът ми даде, което Добрич ми даде, са най-важните години от моето професионално изграждане като музикант и диригент. Безкрайно съм благодарен, че имах възможност да работя с едни забележителни, по това време, артисти на ансамбъла, които бяха моето второ висше образование.
И сега забелязвам мои колеги, които много малко разбират добруджанския фолклор и добруджанската музика и подхождат с лекота, без да вникнат в същността им.
Добруджанската музика е единствената, която не търпи композиторски намеси. Или ако все пак решиш малко да я обогатиш, трябва да се съобразиш със създаденото от самия народ, без да навлизаш надълбоко в пластовете.
При по-груба намеса добруджанската музика губи своя аромат, започва да прилича на всякаква друга музика в България, но не и на автентичното, добруджанското.
Напоследък обаче наблюдаваме все повече различни обработки на фолклора, не само в Добруджа, но и във всички фолклорни области. Какъв е Вашият коментар?
Действително, в последно време се нароиха твърде много „композитори”, които прибавиха какво ли не към музиката – симфонични елементи, други украшения. Фолклорната музика започна да губи своя характер. Спомням си навремето млади момчета, които тръгваха да свирят по сватби с голям майсторлък и имитирайки тракийските музиканти, на село не ги харесваха, а си обичаха старите музиканти. Защото младите не гледат хората какво играят, а се стремят да демонстрират своята техника и майсторство. А хората искат простичката музика, за да могат да се наиграят. И сега е така – колкото по-обработена е една музика, толкова по-малко се харесва на хората.
Но не е ли именно тази симбиоза между автентично и модерно начинът да бъдат привлечени младите хора към фолклора?
Това е бъдещето на различни течения в музиката, на базата на етно елементи. Това е световно течение, още повече, че интересът към нашия фолклор е много голям.
Но бъдещето на фолклора е да бъде такъв, какъвто е.
Факт е, че все повече млади хора се обръщат към фолклора. Множеството клубове за изучаване на български народни хора и танци са само едно от доказателствата.
Това е една нова мания. Журирам из цяла България на конкурси и фестивали и смятам, че тази нова мания е полезна, защото съм бил свидетел на срамни моменти, когато на сватба младоженец или булка, или техни гости и приятели, не могат да изиграят едно обикновено право хоро. Ситуацията е доста комична. За мен е срамно българин да не може да играе право хоро. В същото време виждам, че на кючека всички са добри и всички играят.
Да се върнем отново към Ансамбъл „Добруджа”. Какво оставихте през 2000 година и какво намирате сега?
По мое мнение, Ансамбълът има два периода – до 2000 година, когато с решение на община Добрич бе закрит на 31 март, след което на 10 април аз успях да върна целия оркестър на щат и започнаха моите борби с общинските съветници. На няколко поредни сесии им обяснявах каква грешка са направили, но в края на годината вече бях решил, че няма какво повече да се направи. Вече имаше решение на общината малко по малко ансамбълът да се възстанови и възроди и се радвам, че общината, в лицето на настоящия кмет Детелина Николова, успя да възвърне това състояние на състава.
Не искам да правя рецензия на работата, в момента ансамбълът има съвсем друг творчески път.
Но до 2000 година Ансамбъл „Добруджа” заемаше едно от най-престижните места, редом до „Пирин” и „Тракия”. Бяхме единственият състав, заедно с Ансамбъл „Пирин”, който правеше директни телевизионни предавания.
В момента Ансамбъл „Добруджа” има ново ръководство, което се грижи за колектива, има нова стратегия за развитие, нови музикални елементи и смятам, че се справят добре и ще продължават да се развиват. От сърце пожелавам на всички успех.
Една статия на: http://www.informirash.me

[fbcomments]

официален домакин на наградите